„Звукът всъщност е картина“ или вдъхновяващата история на Юлиан Караджов и подкаст от А до Я – част 2

Нека поговорим малко за бъдещи планове. Имаш ли вече идея как би искал да се развие професионалният ти път? 

Не напълно. Сигурен съм, че искам да се занимавам с медия, защото това ме кара да се чувствам жив. За мен, а аз смея да твърдя, че съм любопитен човек, създаването на медийно съдържание е перфектното извинение да бъда на места, където нямам работа, или да се срещам с интересни хора, с които иначе не бих се срещнал. Искам да знам повече за света, за хората около мен, за средите, в които те живеят. Същевременно искам да документирам всичко това. Документалната фотография и кино винаги със сигурност са част от плана за кариерното ми развитие. Засега обаче съм отворен към всичко, всеки формат, всеки проект, всяка позиция, защото искам да се сдобия с възможно най-много опит в индустрията, за да мога един ден да реша накъде точно ще потегля.

Може би най-точният отговор на въпроса е, че като за начало на професионалния ми път, най-вече бих искал да имам възможности за развитие.

Pitch Bootcamp е тясната връзка между младежите и бизнеса

Къде искаш да учиш? Защо там?  

Не съм напълно сигурен колко искам и колко не, просто това ми изглежда като правилното решение в момента. Приет съм в University of Groningen с Media Studies и, ако всичко върви по план, трябва да замина средата на август към това нидерландско градче. Може да се върна, може и да не се, нямам конкретен план, защото искам да съм отворен към възможностите, които това преместване ще ми предостави. Със сигурност искам да се върна в България, но ще видим как ще тръгнат нещата.

Как взе това решение? Някой помогна ли ти да се ориентираш?

Взех го с много премисляне и четене. В този ред се случиха нещата. Първо много се чудих дали искам да си остана в България или не. Хем обичам родината, хем ми е много интересно да видя как живеят хората на Запад. После реших, че сега ще ми е по-лесно да замина, отколкото би ми било след 2-3 години, а опцията да се върна никога няма да изчезне. Тоест, от любопитство реших да замина, за да следвам. После много се двоумих дали наистина искам да уча медия, защото титлата е бакалавър на изкуствата, а не на науките, което перфектно се върза с погрешната вродена представа, че с изкуство пари не се вадят. Обаче пък другото щеше да е насила и, познавайки себе си, нямаше да издържа да уча нещо, което не искам, в продължение на 3-4 години, въпреки че със сигурност веднага бих си намерил добре платена работа след завършването. И затова започнах да чета за различните кариерни пътеки, по които мога да поема с една такава диплома и знанията зад нея. Родителите ми, учителите ми и менторите ми много ми помогнаха в процеса, за което съм им много благодарен за подкрепата.

 

В крайна сметка стигнах до заключението, че е по-важно какъв човек си, а не каква диплома имаш. И така реших, че ще е най-умно да запиша това, което истински харесвам и обичам да правя.

Кариера в България или чужбина?

Не мога да говоря за чужбина, защото не съм живял зад граница, а и смятам, че това е негативна черта на нашия народ. Твърде често се сравняваме със Запада и може би ако бяхме прекарали това време в мислене, щяхме да измислим начини да настигнем и надминем Запада. И двете си имат очевидните плюсове и минуси. Въпрос на лично предпочитание е колко и какво е склонен един човек да рискува или жертва. Мога обаче да кажа, че в България има много неутъпкани пътеки, които вече са магистрали на Запад. Тоест, има премного място за растеж и развитие тук, стига човек да иска да го види. В България все още има място за всеки. Много от услугите и продуктите, с които е известен Западът, тепърва започват да навлизат тук, а някои още чакат да бъдат осиновени.

Какво те вдъхновява?

Много неща ме вдъхновяват. Понякога е слънчевият ден, приятелите ми, красив пейзаж, любима песен, позитивни изживявания. Но сякаш по-често ме вдъхновяват неща, които ме разочароват. В никакъв случай не казвам, че съм човекът с железния морал и идеалните ценности, защото такъв човек не съществува. Не съдя никого и нищо, нямам проблем с грешките, които хората допускат. Хора сме и да се проваляме е заложено в нашето ДНК. Това, с което имам проблем обаче, е липсата на мисловен процес. Допускането на грешки е окей единствено ако са последвани от рефлексия. Така егоистичната постъпка например не прави деятеля егоист, прави го човек. Това, естествено, е моят възглед, който съм сигурен, че човек с познания в областта на психологията веднага би оборил. Но засега това работи за мен и успява да ме вдъхнови да създавам още съдържание.

Както споменах, искам да съм част от промяната към по-добро и нещата, които ме разочароват, ми дават идеи за нови теми, нови гости и нови епизоди на подкаста. Разочарованието от човешки постъпки, на непознати, познати и мои собствени, ми доказва, че има накъде да растем.

Важното е да бъдем хора, обичащи хората.